 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
||||||||||
|
| планинско колоездене |
||
| Впечатления: Карането на колело винаги ми е доставяло голямо удоволствие. Когато бяхме деца карахме навсякъде, но спомням си - най-хубаво беше в парка. Удоволствието да откриваш разни малки пътечки, да се провираш между дървета и храсти, докато клоните им се опитват да те спрат е незабравимо. После пораснахме. Появиха се велосипедите за планински терен. О, какъв кеф! Недостижимите преди места, стават достижими. Ареала се разширява. Можеш да изкачваш стръмна пътечка почти без умора. Движиш се по-бързо от пешеходците и изминаваш по-големи разстояния. Докато караш през селца, гори, полянки или пресичаш влажни долчинки, усещаш природата около теб с всичките си сетива. Усещаш как сухия въздух се сменя с влажен, вдишваш аромата на треви и цветя. Понякога изкачваш стръмен склон. Пулса ти се покачва, а дъхът едва ти стига, но продължаваш. Още малко... само да надникнеш зад билото! Докато почиваш горе, слушаш виковете на овчарите и звънът хлопатарите на стадото пълзящо по склона отсреща. |
 |
|
Следва диво спускане или технически труден участък, наситен с прагове и камъни изискващи балансово каране. Като стигнеш селце, тайно надничаш в дворовете. Иска ти се да разбереш как живеят хората тук. |
||